Моят опит с Венерина мухоловка

 Получих моята Венерина мухоловка на 23 април 2016 г.
 По принцип нямам опит с растенията, гледала съм 2 или 3 теменужки, но не с голям успех и за кратко. Исках Дионея, защото се гледат лесно, обожавам виненочервеният им цвят през лятото и много се надявах да ме избави от осите, които се навъртат около терасата ми (изпитвам ужас от оси). 

Първите няколко дни държах Далия (така я кръстих) в стаята си, за да свикне с температурата извън магазина в който е била. След това я изнесох на източен балкон, където седи и до сега. Саксийката й съм сложила в прозрачен дълбок съд, там сипвам дестилираната вода. Количеството вода и периода на поливане зависи от времето и влажността на почвата.
Варира от един пръст от дъното на съда през 1- 2 дена в по студените пролетни и есенни дни до 1 пръст от дъното на съда 2 пъти дневно през много горещите дни на лятото.      

Храни се сама с насекомите, които хваща. За мое голямо щастие наистина улавя осите. Пробвала съм след като се "нахрани" да махна вече "изядената" буболечка, но понякога капанчето се затваря преди да успея. Това доколкото знам изтощава допълнително растението, затова не го препоръчвам. След време това капанче така или иначе ще изсъхне и ще трябва да махнете цялото листо.

В началото имаше 8 къси листенца всяко с оформено капанче почти легнали в пръста. Вече голяма има дълги 12 добре развити листа с до 3см капани изправени нагоре. Изникването на нови листа е постоянно.
Това лято капанчетата почервеняха само от вътрешната страна. Не съм я пресаждала, но мисля идната пролет да го направя.

Така отгледах Венерината си мухоловка през топлите месеци.
Снимки: лична фотография.